Стоя и разсъждавам, докато навън се лее невиждан порой... И както така си стоя на удобния фотьойл, реших да запиша част от обърканите си мисли... 
Така погледнато, в човешкия живот има много малко щастие. Но дали защото ние не го виждаме, защото ние го подтискаме или защото просто не му обръщаме внимание - не се знае. Хората имат качеството да драматизират всяко едно нещо, което им се случи, вместо да го погледнат от оптимистичната страна и да се замислят... Та по дяволите, ако толкова много се кахърите, живота ви се съкртавя, побелявате от умората и притеснението, сбръчквате се от постоянно надвисналата мрачна физиономия и ставате точно като ходещ труп... И всичкото това защо?! За нищо. Никой не разбира, че е щастлив, завижда на другия и накрая... От много завист и задълбаване в минималните си проблеми, наистина му се стоварва нещо сериозно на главата. Човек е щастлив, когато си има приятелите, когато има съвсем нормално финансово положение и когато живее живота си така, както иска. А не като се прави на някой друг или като губи оригиналността и уникалността си, само за да се хареса на даден индивид. И да... Тези проклети пари! Някакви зле нарисувани хартиики ръководят живота на толкова милиони, милиарди по света... Вярно, че без тях не може да се живее... Но и само с тях също! Всеки се стреми да стане богат... Като по този начин става все по-алчен и по-злобен, губи малко по малко приятелите си и остава насаме с някакви си хартиики, които нито топлина, нито обич могат да му дадат... Мислих, мислих... И стигнах до простия извод, че хората сами си докарват нещастието в ПОВЕЧЕТО случаи... Да, има много нещастия като инвалиди, болни деца или ранно починали родители, приятели и нещо такова... Това не зависи от нас... Но всичко друго... Правим си го ние, и ако сам не си го направиш добре, няма кой друг да седне и да ти го оцвети... 

The Beach Boys - Surfin" USA 
Поздрави. =)