Прочетен: 2461 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2007 14:43
...Някога усещал ли си земята да се върти? Усещал ли си болката на другия, макар, че казваш "Знам какво е"... Наистина ли съжаляваш, когато другия попадне в беда или тихичко злорадстваш, че не си на негово място? Наистина ли вярваш, че света е толкова грозен? Наистина ли вярваш, че ти нямаш място в него...?
..Защо мълчиш... Истината ти дойде прекалено изневиделица? Страх те е да говориш това, което мислиш... Защо? Защо не кажеш всичко, което ти иде на ум... Аз съм тук и ще те изслушам, ще поема част от твоите мисли и страдания и ще ги превърна в нещо по-висшо...
Но ти забравяш, нали... Забравяш за изминалите дни, в които обещанията бяха тъй красиви и реални... Загърбваш миналото, отблъскваш бъдещето... И изобщо не живееш...
Нима си мислиш, че това живот се нарича...?
21.05.2007 15:30
21.05.2007 15:56
Относно "миналото" на leif - наистина не може човек да си го върне, добро или лошо, но пък то е което дава сили на човек, отново - добро или лошо. Относно настоящето - то също става минало. В бъдещето. Живеейки за настоящето, "за мига", мисля че трябва да осъзнаваме, че всъщност живеем за бъдещето...
Нима си мислиш, че това живот се нарича...?" - но това твърдение е изключително погрешно !!
единственото реално нещо е "тук и сега" (ако не вярваш , пробвай да изядеш вчерашния или утрешния си обяд) ..
Chris... Все пак не можеш да кажеш, че е едно твърдение е изключително грешно, само защото ти не мислиш така... Има най-различни гледни точки, които обикновено се противопоставят и сблъскват... Един мисли така, друг другояче... Но нито едно твърдение не е грешно, защото зависи от къде ще го погледнеш... Нали? ;]
doctorhouse... Привет и на теб. =) Нима не е това целта ни? Да философстваме и да спорим... Всеки се "спасява"... Дали?
darkanion... Отчасти съм съгласна с теб, но има бая да се поспори по въпроса.
Въпроса е, че когато напълно забравиш миналото, ти забравяш кой си, откъде идваш и ... накъде отиваш! Когато пък потънеш в мечти за бъдещето, опитваш се да промениш миналото, забравяш настоящето и просто се изгубваш...
И точно по този въпрос казвам, че трябва да има от всичко по малко - да помниш миналото, да очакваш бъдещето, но и да живееш... ;]
"...Някога усещал ли си земята да се върти?" - Хубав въпрос... На който много хора ще дадат отгоеор : "НЕ"... А би било толкова красиво, ако възприемахме болката на другия не точно като наша, а поне да я приемахме... и да я разбирахме... Та... Болктата е нещо нормално... И без болка не може да се оцени истинското, стойностното... Поне така си мисля, а който се прави на : " Пука ми на черупката"... Жалко... Трябва да преценяваме нещата, защото наистина е трудно да знаем какво му е на някой в тежък миг...ааа... отплеснах се... Но , да и.. ние си правим живота по - черен, за да ни е по - интересен... Защото когато нещо е хубаво, трябва да го развалим... За да е по - "достоверно"....а не като в приказките...
ооо... прекалих.... Спирам... :-[
Живота си е интересно преживяване и всеки го разбира по различен начин.Според мен пълноценния живот не се мери с броя вдишвания,а с това,колко пъти ти е спрял дъха.........